За книгата: година / В първата минута учителите дори се уплашиха, бях цялата бяла. Прозрачна кожа, набраздена със сини вени, бели мигли, бяла коса и сини очи. Без колебание ми дадоха прякора Абел, което на латински означава Бял. На девет години можех да победя всеки старши, за което бях уважаван, но и отбягван. На десет разбрах, че нещо не е наред с мен, не изпитвах никакви емоции и чувства.